Катедрален храм „Св.Успение Богородично“ – Разположена в самия център на град Варна, днес катедралата „Св.Успение Богородично“ е една от най-емблематичните постройки в града. Молитвен храм за варненци, в същото време забележителност в маршрутите на туристите, катедралата сe е превърнала в един от символите на града.

 

Аладжа манастир „Света Троица“ – Най-известният средновековен скален махастир по българското черноорие, обитаван от монаси отшелници през XIII-XIV век.Аладжа манастир е един от малкото скални манастири в България, при които са ясно разграничими отделните помещения с различна функция. Помещенията на манастира са издълбани на две нива във висока почти 40 метра варовикова скала. На първото ниво са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията, кухнята, малка гробищна църква, криптата (костница) и стопанските помещения. Второто ниво представлява естествена скална ниша, в източния край на която е изграден манастирският параклис.

 

Морската градина – Един от символите на град Варна. Разположила е своите красиви и прохладни алеи по цялата крайбрежна алея в града. Характерни за Морската градина са прекрасните поддържани градински площи, тихите алеи, красивата многообразна естествена растителност и множеството културни паметници, намиращи се на територията й.
Внушителният централен вход на Морската градина, оформен с колони, е построен през 1939 година по проект на тогавашния главен архитект Георги Попов.

 

 

Делфинариум Варна – Единствено по рода си в България атракционно съоръжение. Разположен е сред зеленината в северната част на варненската Морска градина, с чудесен изглед към морето. Делфинариумът е неотменна точка в програмите на всички туристи, посещаващи Черноморието.

 

 

Парк музей „Владислав Варненчик“ – Мемориален комплекс, разположен в центъра на бойното поле, сред уникален парк на площ от 30 декара. Намира се в западната част на град Варна на мястото на полесражението от 10.11.1444 г., където за освобождението на Балканите и Югоизточна Европа загива полско-унгарският крал Владислав ІІІ Ягело.

 

 

 

Крепостта Кастрици – На около 8 км от центъра на град Варна, в резиденция „Ексиновград“ се намират руините на Късноантичната и средновековна крепост Кастрици. Градът е открит от известния археолог Карел Шкорпил в началото на XIX век. Той провежда първите разкопки и прави първите скици на обекта – на портата и северозападния край на крепостната стена. През 2004 година започват регулярните разкопки, които ни разкриват една доста ясна и живописна картина за живота в пристанищния град.

 

 

Резерват „Балтата” –  Намира се в района на село Кранево, община Балчик, и обхваща най-долното течение на река Батова точно до курорта Албена. Резерватът се намира на около 11 км от град Балчик. В района на резервата има информационни табла, от които посетителите могат да научат повече за растителния и животинския свят. В района има над 260 вида висши растения, като 28 вида от тях са защитени. На територията на „Балтата” живеят 36 вида.

 

Екопарк „Геранеа“ – Далеч от градския шум и замърсения въздух времето е съхранило китно местенце, където животните тичат на воля. Траките са я нарекли „Долината на пролетта“ заради мекия климат и вечнозелената природа, а римляните й дали името – „Гераниум“ – здраве. Екопаркът се намира на 5 км от курортите Албена и на близо 15 км от Златни пясъци и на 35 км от Варна. Обхваща заградена територия от 7000 декара. Стопанството има впечатляваща селекция от животни – красиви елени-лопатари, муфлони и сърнички са само част многобройните видове животни в резервата. В парка туристите ще могат да усетят реално живота, който кипи в незастроените зони на Добруджа.

 

 

Ботаническата градина и Дворецът в Балчик –  Обединени в архитектурно-парков комплекс, Дворецът и Ботаническата градина в Балчик, са  късче земен рай и задължителен за посещение туристически обект по българското Черноморие. Комплексът възниква като лятна резиденция на румънската кралица Мария. Дворецът е дело на италиански архитекти,а една от първите построени сгради е вилата на кралицата „Tenha Yuvah” (самотното, уединеното гнездо). Като част от резиденцията, през 1926 г. швейцарският ботаник Жул Жани проектира и изгражда парков комплекс. 29 години по-късно Софийски университет „Св. Кл. Охридски” създава на това място ботаническа градина с площ 65 дка.

 

Археологически музей Варна – Музеят заема 2000 кв.м.площ и има 32 зали, в които са изложени постоянни експозиции: Праистория, Античност, Средновековие, Възрожденски иконопис.Тук се намира и най-старото златно съкровище в света. Неговата възраст датира от преди 4000г.пр.хр.

 

НИАР Плиска – Националният историко-археологически резерват „Плиска“ се намира на 28 километра североизточно от град Шумен и на 3 километра от съвременния град Плиска. Той е част от Стоте национални туристически обекта. Плиска е първата столица на България и люлката на днешната българска държава. Градът е бил гигантски за сревновековните мащаби – 23,3 кв. км. Дворецът на хан Крум е построен върху 500 кв. м и е сред най-забележителните паметници.

 

 

Дворецът на кирилицата – В „Двореца на кирилицата” се намират всичките 30 букви от българската азбука. Те са ръчно изработени от камъка туф в Армения от 12 майстори, под ръководството на известния в Европа скулптор Рубен Налбандян. Над тях се издига огромен 12-метров метален кръст, в основата на който са триметровите фигури на създателите на азбуката – братята Кирил и Методий. Срещу тях е покръстителят на българите – цар Борис Първи. В „Двореца на кирилицата” е построен и параклис на българския владетел. Постоянна експозиция от картини представя покръстването на българите.

 

 

Мадарският конник – Представлява изсечен в скалата барелеф, намиращ се на 23 метра от основата й. Неговите размери са 3,1 метра ширина и 2,6 метра височина. Разположен е до село Мадара, на около 20 км. от град Шумен. Този забележителен паметник се състои от три фигури –  конник, куче и лъв. Централната фигура – конникът, е представена в реален размер и е разположена най-високо. За пръв път паметника е описан през 1872 година от Феликс Каниц. Датировката му, както и самоличността на конника все още са спорни. Някои учени свързват барелефа с тракийската култура и смятат, че на него е изобразен тракийският конник, особено популярен сред местното население през Античността.